Рецензии и статии:

МАРТА АЛЕКСИЕВА

Артмениджър от Sibelius Academy, Academy of fine arts - Helsinki

Едно забележително културно събитие, едно малко бижу, чието представяне пред света нямаше как да търпи отлагане, премина като циклон на сцената на съвременното българско изкуство - далновидно уловено и представено вещо, макар и за кратко, в София.

„А сега накъде?“ е изложба с изключително високо ниво на концептуално и естетическо изпълнение, поставяща нов стандарт в съвременното българско изкуство. Колекцията от 15 минималистични фотополимерни пластики, измества фокуса на скулптурния обект отвъд формата и пространствения контекст, като насочва вниманието на зрителя обратно - навътре към себе си.

Чрез разглежданите теми и изследването на формата Владимир Ванков провокира директно емоционалната интелигентност на публиката, навеждайки към размисъл, емоция, ретроспекция и равносметка. Всяка една интерпретация на сфера носи  в ядрото, във формата и на повърхността си – подобно на човек - белезите от психологическия сблъсък с живота и морално-етичните дилеми, които той поставя.

С натрупаните многогодишен артистичен опит и високата си технологична компетентност Владимир Ванков работи и експериментира с широк набор от технологии, които 21 век предлага – това е неговия първи проект, в който той работи по толкова абстрактен начин. В уникалната творческа и технологична експресивност на експозицията - от идеята, през технологичното изпълнение, до оформянето и представянето на пълната колекцията от 15  абстрактни скулптури  в завършен културен продукт се усещат експертизата му на дизайнер и математическото образование.

Както есенцията на всяка една от сферите по отделно, така и подредбата на всичките петнадесет в концептуален порядък, оформят един уникален символен и психологически наратив: началото - „Сам“ и краят - „А сега накъде?“ обозначават двете фундаментални, екзистенциални терзания на Човека. Посредством уникалния си монтаж - скулптурите  буквално са поставени да левитират в напрегнатото поле над постамента - двете сфери приканват към интроспекция, трептейки в невидимото, подобно на човешките колебания.

В заключение искам да изтъкна редките смелост, истинност, замах и свобода, с които Владимир работи, абсолютно необременен от творческата тревожност на формалното художествено образование. „А сега накъде?“ не може да бъде пресъздадена с думи. При откриването на изложбата както критиката, така и кураторът,  умишлено   се въздържаха  от по-задълбочен словесен анализ на експозицията. Това беше тяхното недвузначно професионално- и емоционално-интелигентно разбиране на работата на Владимир Ванков, реверанс към творческото му постижение и подканата им към публиката.

ERIN IRWIN

Erin works as a London-based arts writer, researcher and editor. Her published work has reported on art and exhibitions throughout Europe and the Asia-Pacific

I recently had the pleasure of viewing a solo presentation of Sofia-based artist Vladimir Vankov (Владимир Ванков)’s newest works in Where Now? (A Сега Накъде), an exhibition that proved to be at once thoughtful and thrilling. Opening night was remarkably well attended – or not so remarkable given that the artist has accrued an impressive reputation over his decades-long practice – each viewer taking part in a slow procession around the room, guided by a succession of inventive sculptures.

One could be forgiven for mistaking these intimate works as being made of porcelain or marble, their smooth, almost luminous surfaces evoking the patina of classical sculpture. Having personally physically held an early edition of one of the pieces, I can confirm that this ambiguous visual effect extends to their velvety texture, perplexingly light in the palm. Having long worked in paint, ink and glass, Vankov has now turned his hand to an unusual medium, namely, utilising the vast capabilities of 3D printing to shape his new series. It is in this way that the artist can render works that exist outside traditional aesthetic tropes and constructs, delving into a world of pure abstraction.

The fifteen orbs in this series present to the audience a progression of thoughts and experiences, each universal in nature but expressed by the artist in a way which speaks to knowledge gained from a life well lived. The first, [Alone] (Сам), begins the journey with dramatic force, a perfect sphere marked only with the artist’s signature, spinning slowly in the air. With no visible strings or stand, this has an almost magical effect, and powerfully evokes a sense of physical and emotional isolation. As with many of the emotions that the artist addresses in this series, this characterisation of being completely alone is neither truly negative, nor positive. Rather, here, being alone is an experience of potentiality – “Изпълнен с кънтяща празнота или пък с вътрешна енергия, планове и очаквания? Желаеш ли да разчупиш черупката?”.

From this first encounter, each new work is a small step forward into the complexities of life. Waiting for connection and validation, experiencing love and loss. One work that was noted by many of the attendees that evening as being particularly powerful is Vow (Обет):

“Да обещаеш нещо означава да гарантираш със себе си, със своя морален „ресурс“ , че то ще се случи. В случай,че това не стане си готов да се разделиш с тази част от себе си, с която си го гарантирал.”

The sphere is again perfect and vibrant white, marred only by a neat square of dashed lines incised on the surface. With the work unburdened by figural embellishments, this delineated area is not confined to a certain part of one’s body or mind, but an essential part of being. It is part of the core of one’s personhood, which is not solid, and can be chipped away by mistakes and misdeeds. With practiced restraint, Vankov brings the potentiality of abstraction to bear on this work, saying so much with only a few short lines.

My personal favourite amongst the presented works has to be Fatherhood (Бащинство), perhaps all the more so since the accompanying text was translated for me by the artist’s son himself, as I stood beside the artist’s daughter.

“Създаваш го, отглеждаш го, обгрижваш го, предпазваш го, носиш го на ръце, учиш го, възпитаваш го, помагаш му да порастне, да се изгради като човек и личност, обичаш го, създаваш му моралните устои и подпомагаш развитието на амбициите и стремежите му… И както потокът на времето минава през вас, когато дойде моментът да „излети“ го насърчаваш и подпомагаш.”

More structurally complex than some of the other works, the body of this sculpture is not a sphere but a ring, surrounding yet not enclosing the form held gently aloft within. While other pieces such as Vow and [After the Others…] (След другите...) are still and introspective, Fatherhood projects forward towards the viewer. This is not a rumination on the self and emotions experienced within the moment, but rather an endless push forward and out away from the centre of one’s being, all energy expended in a single direction with profound and loving focus. On viewing this work, I could truly sense the intensity of feeling that had borne this piece into existence.

Another piece worthy of particular note was [Unwanted Gift] (Причинено добро, непотърсена помощ). This is notable as one of the few works that uses visceral, fleshy contours that recede into the sphere, as opposed to neat lines and sharp projections. In the artist’s words, “Откъсвайки (с добро чувство) този дар от себе си  ти, както и отношенията ви, оставате с една грозна и трудно зарастваща рана.” This sense of ripping or tearing is made all the more potent by the piece’s monochromatic colour scheme, the wound scored not into skin and muscle but rather into something more essential.

Beyond [Unwanted Gift] the succession continues, the incisions and protuberances of the spheres becoming increasingly dramatic until the viewer finds themselves facing the final chapter of Vankov’s narrative. Where to now? (А сега накъде?) floats in the air, paired in this way with the beginning of the exhibition. A drop of liquid suspended in space, rotating slowly but refusing to fall. It is at this point that the exhibition’s central theme is made most clear, in that this series of works is of course the artist’s journey, his trials and joys. But it is also our own, both physically through the space, and emotionally, as we come face to face with our own experiences made tangible.

By stripping these sculptures down to their essential parts, Vankov is presenting us with something that we must ourselves define. He is not prescribing meaning or truth – rather, he is posing the question. Though stark white and pared down, the works in this exhibition are wholly human, reflecting something essential that endures within us all.

Доц. Арх. БОРЯНА МИНЧЕВА

Куратор на изложбата

Първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков го представя като автор с разностранни интереси. Той е известен предимно като графичен дизайнер, но сега се представя като автор с разностранни възможности и идеи. Можем да видим част от неговите бижута и металопластики – разположени в атриума на Арт хотела пред входа на галерията. Същинската част на изложбата е в нея. Това е серия от абстрактни фигури на основата на трансформации на сферата като главен герой в повествованието. Всяка пластика носи самостоятелен апел, повдига тема за размисъл. Те могат да се разглеждат самостоятелно, но са подредени в определена последователност. Заедно петнадесетте произведения образуват едно цяло послание, един сюжет с неговата развита фабула. Всяка пластика е съпроводена от текст, който води наблюдателя в определена последователност за размисъл.  Произведенията са изработени с технологията на 3D print, прецизно шлифовани, в монохромна гама.  Този начин на представяне на философия в материал, с неговата изчистеност и абстрактност на формата, водят зрителя до размисъл за същността на основни преживявания в живота.